Таня Кашева: „Клетва“ на Антон Атанасов трябва да служи за пример на народните избраници!

Преди време в Интернет видях обява, че на 15.06.2021 г. Антон Атанасов ще си бъде в Хасково и който има желание, може да си закупи екземпляр от новата му книга „Вяра до кръв“ (2020). Не го познавах лично, но му писах под обявата, че искам да си закупя книгата. Изненадата ми беше голяма, когато пред мен застана едно деветнадесетгодишно момче. Почти дете. Усмихнато и слънчево! Подари ми своите две книги и ми каза, че нас ни свързва село Тънково. Това е родното ми село. Оказа се, че и двамата сме от най-красивото село на света. А това е прекрасно!

На книгата си „Мъка по България“ (2018) Антон Атанасов написа за мен:

„На Таня Кашева!

С уважение и признателност към творческия ѝ труд!

Хасково, 15.06.2021 г.“

Прибрах се вкъщи и се загледах в заглавията на книгите – „Мъка по България“ и „Вяра до кръв“. Много сериозни заглавия, като се има предвид, че техният автор е само на деветнадесет години. А когато е издал своята книга „Мъка по България“, е бил на 17-18. И вместо да пише за детството, за първата любов... Той е писал за любовта към род и Родина.

В стихотворението си „На моята Родина“ Антон Атанасов казва с обич:

„Българийо, за тебе аз живея,

за тебе аз творя,..“

А после казва с болка:

„През последните години

народът ти е разпилян

и се чувства някак неразбран,

но знай, че обича своята Родина!“

Разпиля ни криворазбраната демокрация. Нашите политици съсипаха икономиката на България за власт и пари. Приватизираха заводите и предприятията и ги разпродадоха за жълти стотинки. Много хора останаха без работа и тръгнаха да търсят препитание извън пределите на Родината. А демокрацията, в която бяхме повярвали, се оказа фалшива. Пълна безотговорност към народ и Родина. Пълна анархия. А според Ейбрахам Линкълн демокрация означава „На народа, от народа, за народа“. Но наяве тя се оказа само красива дума и мираж в пустиня.

В своето стихотворение „Ех, Апостоле“ Антон Атанасов се обръща към Васил Левски с думите:

„Дълго време, Апостоле, бяхме под ятагана...“,

„Ех, Апостоле, махнахме чуждите,

за да ни яхнат, Апостоле, сега нашите“,

„От края на миналия век живеем в демокрация…,

но пак в онова време живеем,

всеки за себе си, по света се пилеем“,

„И години по-късно след жертвата ти, Апостоле,

дали сме по-добре аз не зная...“

За жалост, отново се превърнахме в изгнаници, и то в двадесет и първи век. И вместо да творим блага в Родината и за Родината, ние сме принудени от несправедливите обстоятелства да търсим препитание и по-добър живот извън пределите на България.

В стихотворението си „Не случи България“ Антон Атанасов казва:

„Не случи България на нация,

не случи и на реална демокрация...“,

„искат да изтрият историята от учебниците“,

„искат всичко да забравим,

Батак и Самуила даже да не славим“,

„и за в бъдеще нови „българи“ да творим,

такива, що не знаят за Ботев и Левски“,

„такива, що искат Родината ни мила,

да бъде подлога на чужда сила...“

А народът ни отново е свел глава и уж върви напред, но не към своето светло бъдеще, а към забравата за това откъде е тръгнал и през какво е преминал, за да стигне дотук. Към забравата за себе си и за своята славна история. И не знам дали изобщо върви нанякъде, или е заседнал в измамното си настояще и просто оцелява, мислейки си, че живее?! Обезверен и озлобен. Вечно лъган и предаван, но не от чужди, а от свои.

В стихотворението си „Народе????“ Антон Атанасов отправя своя въпрос не към народа, а към самия Апостол на свободата – Васил Левски:

„За кой народ си тръгнал, Джингиби,

жив курбан да ставаш?“,

„Чиста и свята република беше идеалът твой“,

„Заслужаваше ли си, Джингиби…“

След като:

„Последният кръвен данък

не турците го вземат.

Последният кръвен данък

нашите го дават, без да им го искат.“

В стихотворението си „Българският Бог“ Антон Атанасов с болка и надежда моли Бога:

„Днес българите не виждат

нищо добро около себе си.

Къде сбъркахме, Боже,

моля те, помогни ни…“,

„Помогни ни, Боже,

и закриляй България,

ти си, Българский Боже,

надеждата на нашата нация!“

Но не само Бог трябва да е „надеждата на нашата нация“, а всички българи като Антон Атанасов, които обичат своя род и своята Родина от цялото си сърце и душа, трябва да се стремят да запазят историята такава, каквато е била и каквато е сега, за бъдните поколения. Истинска и неподправена. Защото всички знаем народната поговорка „Бог дава, ала в кошара не вкарва“. Не трябва да се надяваме само на Божията помощ, а най-вече на самите нас. Да събудим заспалото си съзнание, да изхвърлим злото и алчността от сърцата и душите си и да прегърнем доброто за утрето в света. Да пазим заветите на дедите ни, които са дали живота си, за да ни има днес нас и за да я има България.

Клетвата, която е написал Антон Атанасов на последната страница в книгата си „Мъка по България“, ме развълнува до болка. Това е клетва на едно осемнадесетгодишно момче. Прочети я, народе! Прочетете я, управници, и се събудете от сладкия си измамен сън! Такава клетва може да напише само човек, който истински обича своето отечество. А ето я и нея:

„Аз, българинът от двадесет и първи век, тържествено се заклевам да спазвам законите на Република България, да бъда честен и справедлив, да пазя чисто своето име и името на Отечеството си, да съхраня традициите и бита на своя народ, да работя за доброто бъдеще на България и където и да съм, да я нося в сърцето си.

Ако престъпя своята клетва, то нека ме застигне най-суровото наказание – да бъда проклет навеки от предците си и родът ми да не продължи!

Заклех се!“

Тази клетва трябва да служи за пример на народните избраници и когато застанат начело на държавата, да работят за народа и за народните дела.

Да спазват законите!

И да пазят България!

Антон Атанасов: С творчеството си Таня Кашева успява да ни убеди, че надежда винаги има!

  Таня е добра поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село Тънково, и се гордеем с него.

  Преди няколко години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени. Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същността им. Това съчетание е родило прекрасни стихове, описващи целия живот на авторката и споделящи най-съкровените ѝ радостни и тъжни моменти. Някои се развиват в настоящето, други – в бъдещето, но повечето са обърнати към миналото – един изключително важен за Таня топос, към който тя често се връща – понякога със сълзи, но обикновено с усмивка и умиление. Именно това ражда жизнеността в творчеството ѝ и ни учи, че каквито и проблеми да имаме, надежда винаги има!

  Таня, благодаря ти за възможността да прочета стиховете ти. Силно се надявам скоро да се появи и четвъртата ти книга, защото всички имаме нужда да попием още от мъдростта ти. 

Таня Ленкова Кашева е родена в село Долно Ботево, община Стамболово, област Хасково. Детството ѝ преминава в село Тънково и в град Маджарово. Завършила е ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“. Автор е на четири стихосбирки – „Рой светулки“ (1992), „Лутаници“ (1995) и „Сълза за вчера“ (2020). Нейни творби са публикувани в регионалния и националния периодичен печат. 

Издадоха сборника „Петдесет народни песни от село Тънково, Хасковско“

С финансовата подкрепа на община Хасково е издаден сборникът „Петдесет народни песни от село Тънково, Хасковско“. За това съобщи съставителят му Антон Атанасов. Посветеният на 95-ата годишнина на Народно читалище „Светлина – 1927“ и на 15-ата годишнина на Гражданско сдружение „Родопско утро“ труд е резултат от изследователската работа на Мария Маркова, която през 70-те години на миналия век, пишейки дипломната си работа, е събрала народното творчество на село Тънково.

Сборникът съдържа пет раздела по десет песни. В „Обредни песни“ са включени песни, изпълнявани по Коледа, Сирни заговезни, Лазаровден, ритуала за дъжд „Пеперуда“ и сватба, в „Битови песни“ – песни, посветени на охажването, борбата за сърцето на любимия, любовта, изневярата, семейните отношения, в „Митически песни“ – песни за Крали Марко, змейове, змеици, самодиви, уроки, Господ, ангели, прекрачване на разпоредбите на християнската религия, в „Хайдушки песни“ – песни за гората, хайдутите, Хаджи Димитър, Стоян войвода, Янка войвода, в „Исторически песни“ – песни, посветени на взетите за еничари християнски момчета, които се завръщат по родните си места, отвлечените в робство жени, които милеят за децата си, османските войници и башибозуци, Русия, подписването на Санстефанския мирен договор, изпращането на войници на фронта, Балканската война, превземането на Одрин, Първата световна война. Корицата е дело на младата авторка Теодора Йорданова и е по снимка на фотографа Славян Костов.

Чрез песните, включени в сборника, се създава възможност за опознаването на българската история, българския бит и отношенията в тогавашните български семейства. Те могат да бъдат използвани от родители, учители и възпитатели, които работят както в държавния, така и в частния сектор. Подходящи примери са не само за обучението по „Човекът и обществото“ и „История и цивилизации“, но и за музикалното образование в училищата и самодейните колективи.

Таня Кашева: Тънково е най-красивото село на света!

Преди броени минути поетесата Таня Кашева написа емоционално обръщение към всички тънковлии в едноименната група във Фейсбук. Ето и думите ѝ без редакторска намеса:

„Благодаря на Антон Атанасов за възможността да се насладим на нашето село Тънково, разглеждайки снимките на живеещия в гр. Хасково известен български фотограф Славян Костов, и за прекрасната идея да съживим спомените си за най-хубавите години, прекарани в нашето слънчево село, и да разкажем за тях.

Всеки един от нас е скътал в сърцето си поне един прекрасен спомен и го пази там като светиня. Защото всеки спомен е част от нашия живот и от самите нас.

Аз ще събудя спомените си и ще освободя душата си, като разкажа за тях.

Защото не искам да ги отнеса със себе си един ден в своето завинаги.

А спомените са живи, докато има кой да ги помни.

Когато чуя името Тънково, внезапно пред очите ми като на кино застава „Тралльовата градина“: с големите цъфнали акации и с каруците, оставени под тях на сянка, и с децата, насядали върху канатите на каруците: пеещи песни, разказващи си приказки или интересни случки.

Тази вълшебна градина принадлежеше тогава на всички деца от селото.

И ако тя можеше да говори...

Сигурно щеше да ни разкаже най-красивите истории, които светът още не е чувал. Там играехме до захлас. Не се сещахме дори, че сме гладни. Или пък всеки си отиваше тичешком вкъщи и грабваше филия, поръсена с червен пипер, или филия, намазана с мас, или просто филия, поръсена с домашно приготвена меродия, и бързаше да се върне отново в градината.

Беше толкова вкусно, че дори и царят можеше да ни завиди!

А игрите продължаваха до тъмно.

Играехме народна топка, пущам, пущам кърпа, челик, мач, на тунел, на влакче, скачахме на въже и на много други игри.

Но най-хубавото беше, че общувахме на живо.

Нямахме телефони и компютри, но имахме щастливо детство!

През лятото до късно вечер тичахме след светулките, а през нощта заспивахме, омаяни от светлите песни на щурците и приказките, които ни разказваха нашите баби под красивото звездно небе на Тънково, и сънувахме мечти.

Това са моите най-ранни детски спомени, но един от тях се е запечатал дълбоко в съзнанието ми и в сънищата си още виждам себе си като малко момиченце, което тича по стръмното към „Гергьовден“.

Много обичам това място!

Защото там от високото можех да обхвана с поглед цялото село и да възкликна на глас с цялата си обич в сърцето:

- Това е най-красивото село на света!

И ако някой се съмнява в думите ми – нека се качи на „Гергьовден“ и оттам да погледне към Тънково, и ако още се съмнява...

Той просто греши!

Защото не е погледнал родното ми село с моите очи и не го е почувствал с моето сърце.“

Известен български фотограф е снимал Тънково напълно безвъзмездно

Известен български фотограф е снимал Тънково напълно безвъзмездно. За това съобщи Антон Атанасов във фейсбук групата „Тънковлии“. Ето какво написа още той: 

„Тънковлии от близо и далеч,

В следващите дни ще имате възможност да се насладите на селото ни и да си спомните за най-хубавите си години, прекарани в него, благодарение на снимките на живеещия в Хасково известен български фотограф Славян Костов.

На 27 септември 2021 г., след като получи покана от моя страна, той засне напълно безвъзмездно едни от най-важните обекти в Тънково - черквата, камбанарията, площада, Паметника на загиналите във войните, Тагаровата и Ванчовата чешма, язовира, и направи панорамни снимки на цялото село.

Силно се надявам да ви харесат!“

Автори от Тънково с дарение за местната библиотека

Автори от Тънково са решили да дарят от своите книги на библиотеката на селското Народно читалище „Светлина-1927“. Става въпрос за стихосбирките „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020), чийто автор е Таня Кашева, и стихосбирката „Мъка по България“ (2018) и книгата със стихове и разкази „Вяра до кръв“ (2020), чийто автор е Антон Атанасов.

Таня Ленкова Кашева е родена на 15 февруари 1959 г. в село Долно Ботево, община Стамболово, област Хасково. Детството ѝ преминава в село Тънково и в град Маджарово. Завършила е ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“. Автор е на три стихосбирки – „Рой светулки“ (1992), „Лутаници“ (1995) и „Сълза за вчера“ (2020). Нейни творби са публикувани в регионалния и националния периодичен печат.

Антон Георгиев Атанасов е на 21 години и е от Хасково. Понастоящем е студент в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на стихосбирката „Мъка по България“ (2018) и книгата със стихове и разкази, посветени на съдбата на тракийските бежанци, „Вяра до кръв“ (2020). От две години е заместник-председател на Гражданско сдружение „Родопско утро“, което обединява поети и писатели от региона на Източните Родопи.

Тънковлийка представя нова книга в Хасково

Тънковлийката Таня Кашева ще представи новата си стихосбирка „Сълза за вчера“ в Хасково. Събитието ще се състои на 15 юни (вторник) от 17.30 часа в Читалня №1 на Регионална библиотека „Христо Смирненски“. Слово за нея и творбата ѝ ще произнесе поетесата и председател на Клуба на дейците на културата Ели Видева.

Таня Ленкова Кашева е родена на 15 февруари 1959 г. в село Долно Ботево, община Стамболово, област Хасково. Детството ѝ преминава в село Тънково и в град Маджарово. Завършила е ЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“. Автор е на три стихосбирки – „Рой светулки“ (1992), „Лутаници“ (1995) и „Сълза за вчера“ (2020). Нейни творби са публикувани в регионалния и националния периодичен печат.

Заповядайте!