Таня е добра
поетеса и е един от малкото хора, за които с ръка на сърцето мога да кажа, че
са крепители на позитивното ми мнение за света, в който живеем. Тя е лишена от
завист и се е доказала като творец, който умее да признава успехите на другите
и искрено се радва за тях. Макар че не я познавам от много отдавна, я чувствам
близка, тъй като и двамата сме свързани с корена си, произлизащ от село
Тънково, и се гордеем с него.
Преди няколко
години се срещнахме и си разменихме книги – тя ми подари две от общо трите си
стихосбирки – „Рой светулки“ (1992) и „Сълза за вчера“ (2020). Те са различни
по обем, но успяват да защитят причината, поради която са издадени. Според мен „Сълза
за вчера“ е по-добрата, тъй като съдържа поуките, които Таня е научила от
житейския и творческия си път през последните няколко десетилетия. Голяма част
от темите в „Рой светулки“ присъстват и тук, но са развити и надградени.
Придадени са им някои нови интерпретации, но и е запазена същността им. Това
съчетание е родило прекрасни стихове, описващи целия живот на авторката и
споделящи най-съкровените ѝ радостни и тъжни моменти. Някои се развиват в
настоящето, други – в бъдещето, но повечето са обърнати към миналото – един
изключително важен за Таня топос, към който тя често се връща – понякога със
сълзи, но обикновено с усмивка и умиление. Именно това ражда жизнеността в
творчеството ѝ и ни учи, че каквито и проблеми да имаме, надежда винаги има!
Таня,
благодаря ти за възможността да прочета стиховете ти. Силно се надявам скоро да
се появи и четвъртата ти книга, защото всички имаме нужда да попием още от
мъдростта ти.

Няма коментари:
Публикуване на коментар