Таня Кашева: Тънково е най-красивото село на света!

Преди броени минути поетесата Таня Кашева написа емоционално обръщение към всички тънковлии в едноименната група във Фейсбук. Ето и думите ѝ без редакторска намеса:

„Благодаря на Антон Атанасов за възможността да се насладим на нашето село Тънково, разглеждайки снимките на живеещия в гр. Хасково известен български фотограф Славян Костов, и за прекрасната идея да съживим спомените си за най-хубавите години, прекарани в нашето слънчево село, и да разкажем за тях.

Всеки един от нас е скътал в сърцето си поне един прекрасен спомен и го пази там като светиня. Защото всеки спомен е част от нашия живот и от самите нас.

Аз ще събудя спомените си и ще освободя душата си, като разкажа за тях.

Защото не искам да ги отнеса със себе си един ден в своето завинаги.

А спомените са живи, докато има кой да ги помни.

Когато чуя името Тънково, внезапно пред очите ми като на кино застава „Тралльовата градина“: с големите цъфнали акации и с каруците, оставени под тях на сянка, и с децата, насядали върху канатите на каруците: пеещи песни, разказващи си приказки или интересни случки.

Тази вълшебна градина принадлежеше тогава на всички деца от селото.

И ако тя можеше да говори...

Сигурно щеше да ни разкаже най-красивите истории, които светът още не е чувал. Там играехме до захлас. Не се сещахме дори, че сме гладни. Или пък всеки си отиваше тичешком вкъщи и грабваше филия, поръсена с червен пипер, или филия, намазана с мас, или просто филия, поръсена с домашно приготвена меродия, и бързаше да се върне отново в градината.

Беше толкова вкусно, че дори и царят можеше да ни завиди!

А игрите продължаваха до тъмно.

Играехме народна топка, пущам, пущам кърпа, челик, мач, на тунел, на влакче, скачахме на въже и на много други игри.

Но най-хубавото беше, че общувахме на живо.

Нямахме телефони и компютри, но имахме щастливо детство!

През лятото до късно вечер тичахме след светулките, а през нощта заспивахме, омаяни от светлите песни на щурците и приказките, които ни разказваха нашите баби под красивото звездно небе на Тънково, и сънувахме мечти.

Това са моите най-ранни детски спомени, но един от тях се е запечатал дълбоко в съзнанието ми и в сънищата си още виждам себе си като малко момиченце, което тича по стръмното към „Гергьовден“.

Много обичам това място!

Защото там от високото можех да обхвана с поглед цялото село и да възкликна на глас с цялата си обич в сърцето:

- Това е най-красивото село на света!

И ако някой се съмнява в думите ми – нека се качи на „Гергьовден“ и оттам да погледне към Тънково, и ако още се съмнява...

Той просто греши!

Защото не е погледнал родното ми село с моите очи и не го е почувствал с моето сърце.“